Новини

Да защитаваш и да служиш

В световен мащаб няма наложена универсална формула как точно трябва да се извършва физическата защита на висшето държавно ръководство на дадена държава. По-важният въпрос винаги е сигурността на охраняваното лице, координацията с другите спецслужби, превенцията, информираността и,  балансът на разходите. Както и националната традиция, разбира се. Поради тази причина с личната охрана на британското кралско семейство например е натоварена Кралската конна артилерия, която е базирана в щабквартирата в гората "Сейнт Джон". Охраната на американския президент (Сикрет сървиз) пък все още се води към Министерството на финансите на САЩ, тъй като към момента на възникването й единственият орган с близки функции е била службата за борба с фалшификация на долари.

Как са структурирани службите за охрана на някои водещи държави може да видим в законодателното проучване "Статут на службите за охрана в Европейския съюз", поръчано от Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред на парламента. То анализира вътрешното законодателство и международната практика на държавите от ЕС, няколко други европейски страни, САЩ и Австралия. Според изследването във всички проучвани държави дейността по национална охрана се извършва от органи и структури към изпълнителната власт. В страни като Италия, Франция, Белгия, Германия, Австрия, Австралия тези органи функционално и структурно са подчинени на Министерството на вътрешните работи. Само в Русия и Великобритания те се командват от държавния глава - съответно президент или монарх, а в Швейцария - от федералния съвет. В останалите изследвани държави е възприета смесена подчиненост - в Испания например тя е разпределена между МВР и Квартирата на краля. В Полша пък това е военната полиция, която се оглавява от главнокомандващ, който е на пряко подчинение на министъра на отбраната. В САЩ Сикрет сървиз е към Министерството на финансите, но директорът й се назначава пряко от президента, а в Канада службата е на подчинение на Министерството на обществената сигурност и извънредните ситуации.

Според това законодателно проучване съществуват два типа органи на охрана. Едните са милитаризирани, каквито са Кралската гвардия в Испания и военната полиция в Полша, която обаче е част от въоръжените сили на страната. В останалите наблюдавани държави службите за охрана са цивилни. Така е в Италия, Франция, Белгия, САЩ, Канада, Германия, Австрия, Швейцария, Руската федерация и Австралия.

Сравнителният анализ на законодателната рамка за службите за охрана установява, че те изпълняват основно две функции - церемониална (в монархиите Испания и Великобритания) и охранителна, включително превантивна, на лица и имущество срещу незаконни посегателства, какъвто е случаят с останалите наблюдавани страни. В по-голямата част от държавите обект на охрана са държавният глава, министър-председателят, членовете на правителството и народни представители, магистрати и акредитирани чуждестранни дипломатически служители или официални гости.

В Италия, Австрия и Германия съществува хипотеза за охрана на лица, които поради функциите, които изпълняват, или поради други причини са подложени на опасност или заплаха. Тя може да засяга лично тях или членове на техните семейства. Заплахите могат да бъдат потенциални или реални - тероризъм, организирана престъпност, трафик на оръжия или по сигнал на контраразузнаването. В Испания пък Централната служба за охрана осъществя и защита на важни свидетели.

В повечето държави описаните спецслужби имат основно правомощия, свързани с физическа защита и експорт на охраняемите лица. В някои страни като Полша, Испания Белгия, Германия, Австрия, Австралия и други службите, освен да охраняват правителствени сгради, имат задължение да конвоират опасни товари, произведения на изкуството или предмети с висока стойност. В Италия, Испания, Полша, Канада, САЩ, Германия и Австралия службите имат и нетипични правомощия - например разследване по наказателни дела. Тази група компетентност включва извършване на процесуално-следствени действия, задържане на заподозрени, оказване на съдействие на органите на полицията и наказателното преследване. В Полша, Италия и Белгия службите по охрана събират информация за заподозрени, извършват действия по разузнаване и контраразузнаване, дейности по охрана на обществения ред и изпълнение на специални задачи.